ЕЛА

“Ела” е дума на душата.
Понякога е Вик. Стон.
Нежно трептение, бездумно вълнение…

“Ела” е шепот, който душата винаги чува.
“Ела” е зов за събиране на време, пренесено през времето на безвремието.
“Ела” – безмълвно дихание.
“Ела“ е музикално пътешествие в един необятен вътрешен свят.

Създаден е от екип от всеотдайни артисти:

Жани – Всяка песен в албума – музика и текст, е написана от Жани и отразява лични прозрения, които всеки може да припознае. Гласът ѝ е нишката, която преплита разнообразните музикални елементи в албума, създавайки сплотено и завладяващо слушателско изживяване с послание, което само душата може да улови. 

Визията на песните обаче е изцяло сътворена от Самуел Ефтимов – аранжьор, пианист и музикален продуцент на албума.

Ритмичният блясък на барабаните е превнесен от Исак Бенбасат.

Мелодичните рифове на китарите са изваяни от Христо Нейчев.

Теофил Стоев хваща своята бас китара и показва колко важен е фундамента на който заставаме.

Прочувствените мелодии на виртуозния саксофонист Иво Вакавлиев “рисуват” неизказаните думи и извикват чувства.

Ефирните звуци на класическата арфа на Девора Крумова добавят уникален щрих към албума, а гласовете на нашите талантливи вокалисти – Корнелия Жан, Снежина Стоева, Самуел Ефтимов, Ростислав Радилов оцветяват музикалната палитра. Ангел Ковачев допринася с вокалните аранжименти на някои от песните.

Очаквайте скоро приложени всички песни към албума.

обложка на албума ЕЛА на Жани Ковачева

Песни

Нека да заспи града.
Денят премина, лунна е нощта…
Нека да отидем на отсрещната страна.
С тебе да се срещнем по пътеката.

Нека в плавен танц следи да оставим
и  мелодия ей така да си изваем.
Нека в тишината заедно помечтаем –
твоята ръка в моята – хайде да играем!

Ангели без криле, навсякъде –
стъпка по стъпка танцуват с нас.
Ангели с криле, невидими, пазят ни.

Ангелският хор се чу във небесата,
ние му пригласяме от земята!
Миг  неповторим, о, миг чудесен –
и всички пеем ангелска песен!

Свят е!/ 2 Божият Син!
Слава да бъде на Царя любим!

Как до вчера дъжд валя и поливаше душите?
Как внезапно после спря, но слънце не изгря? Как така?…
Как в буря се превърна – всеки спомен потопи?
Само Бог и Любовта могат бурята да усмирят.

Как пък вчера с теб вървяхме?…
Как за утре си мечтахме?…
Как пороят потопи Песента…
Там всред бурята се чуват –
много гласове бушуват,
но Един мълчи от обич… Как така?…
Някой ходи по вода и подава ми ръка –
там всред бурята държи ме.
“Утихни” – чувам Гласа и Името Му зова:
“Исусе, помогни ми!

 Ще отмине! Ще се разбият вълните! 
Ще пресъхнат сълзите!
Ще се върне блясъкът в очите
и вятър ще задуха с порив нов!

Застанали в тихия уют на своя дом понякога оставаме невидими.
Но видими са Нечии следи, които водят ни нанякъде…
Отивам нанякъде… А Тя, безусловна, ме следва.
Пристигам там някъде, а Тя тихо чака ме…

Любовта Ти, Господи, пак намира ме.
Спира ме.
Любовта Ти прошепва ми.
Прегръща. Прощава. Въпроси не задава.

Ти ми даде посока, която дори да загубя –
kа нужното време пак ще бъда намерен от Тебе.

Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
Ще казвам за Господа: “Той е мое прибежище и крепост моя, Бог мой, на Него уповавам”.

Ето завърнах се…
Чакаш Твоето дете.
Как направи Ти така да се прибера –
за мен размести Ти света.

Идвам да Те срещна – идвам отдалеч…
Тихо да приседна – тук в Твоя дом.
Дар дори не нося – само моето сърце,
което знаеш – обича Те!…

Ти ме прегръщаш – колко чуден аромат…
Твоя свят – колко е богат…
Чувствам се обичан. Вкоренен.
Тук в Твоя Дом.

Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
В Небето има, виж, безброй звезди – така многобройно e потомството ни!
Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
Зная къде е мястото ми – там, където издигат Името Ти, Господи!

При Тебе влизам с благодарение!
Пристъпвам в храма с порив на хваление!
Спомням си Милостта!
И пак намирам Радостта!
Защото Ти Си Истината!

Естир – една звезда.
Тя отразява Любовта!
Естир ти заблести!
Там, където трябва – освети!

Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Когато не достигаше нещо от времето “отпреди”,
Бог чу зова на сърцето и размести времена и съдби…

Говори, говори, Господи – сърцето ми ще Ти се довери!

 Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Никой не ще ми отнеме утре, защото е ден сътворен.
Зная в Кого съм повярвал и какво ми принадлежи

Направи ме, Господи, арфа свиреща.
Слънце горещо, напояващ дъжд, буйна река…
Жар направи ме в огнище изстинало… 
И ето виж сърцето ми –
завинаги за Тебе гори! 

Стълба от небето – ангели слизат при мен.             
Стълба към небето – защо да не се кача?

В ръцете Ти, Господи, 
глина послушна да бъда, 
лъч светлина, дърво от липа, вятър в трева…
Цвете уханно, листо политнало… 

И ето виж сърцето ми 
завинаги за Тебе тупти.
Какви чудеса стават сега – 
ето манна в Твоята ръка.

Думи, казани през вековете.
Думи, изречени от Някой, Който ме познава.
Думи – изпратено с любов Писмо.
Думи, говорещи на мен.

Словото на Бог живот твори.
Море разделя и планини.
От греха ме пази и променя ме –
доверявам Му се.

Словото на Бог живот твори.
дори светът да се руши.
Променя и събира съдби –
днес, както  и преди.

Твойто Слово е светилник на нозете ми
и по пътя Ти ме водиш, Господи…

Толкова картини, нарисувани за Тебе…
Толкова думи, изказани през вековете…
Твоят образ все някой ми извайва,
но реших да Те намеря – лично да повярвам.

Ела в живота ми, Господи!
Прости ми, моля Те – приеми ме!
Аз нуждая се от Теб!
Животът пулсира, в мене пулсира,
вдъхнат от Теб! /2

Поглеждам напред – пътят дълъг е…
Но Ти по него мина, а Кръстът Ти тежък бе…
На Голготския кръст аз трябваше да бъда,
Но Ти сам избра тази размяна.

Като странник случаен на вратата ми Ти похлопа.
Познах Те, отворих и Те поканих!
И така всеки ден избирам пак с Теб да бъда!
Защото аз зная – Ти ме обичаш!

В обятията Ти стоя –
сърцето си изливам.
Безгласно Ти благодаря –
думите не стигат…

Дара си слагам аз пред Тебе –
скъпоценно миро.
Нозете Ти поръсвам с него –
щедро, изобилно.

Господи, приемаш ме –
прощаваш моите грехове
докато се облягам
на Твоето рамо.

Цял живот ще Те хваля
уханието Ти ще нося…
 Навсякъде ще казвам:
“Чудесен Си Ти!”

Аз и някой.
Думи изречени – благослов изпратен.
И прегръдка дадена в изгрев споделен.
Картина нарисувана от приятел…

Песничка изпята с някой в тъжен ден…
Спомням си Милостта Ти, Господи…
По Пътя аз и някой и до нас бе Ти.
Пак изливай Милостта Си, Господи!

Ако аз и някой сме по Пътя,
с нас вървиш и Ти.

Времето, в което безмирно е сърцето…
Времето, в което сякаш плаче и Небето…
Събужда детска вяра – молитва зашептява в тишина…
И нежен Глас се чува в душата:

“Ти си моят възлюбен син!
В теб е моето благоволение!”