ЕЛА

“Ела” е дума на душата.
Понякога е Вик. Стон.
Нежно трептение, бездумно вълнение…

“Ела” е шепот, който душата винаги чува.
“Ела” е зов за събиране на време, пренесено през времето на безвремието.
“Ела” – безмълвно дихание.
“Ела“ е музикално пътешествие в един необятен вътрешен свят.

Създаден е от екип от всеотдайни артисти:

Жани – Всяка песен в албума – музика и текст, е написана от Жани и отразява лични прозрения, които всеки може да припознае. Гласът ѝ е нишката, която преплита разнообразните музикални елементи в албума, създавайки сплотено и завладяващо слушателско изживяване с послание, което само душата може да улови. 

Визията на песните обаче е изцяло сътворена от Самуел Ефтимов – аранжьор, пианист и музикален продуцент на албума.

Ритмичният блясък на барабаните е превнесен от Исак Бенбасат.

Мелодичните рифове на китарите са изваяни от Христо Нейчев.

Теофил Стоев хваща своята бас китара и показва колко важен е фундамента, на който заставаме.

Прочувствените мелодии на виртуозния саксофонист Иво Вакавлиев “рисуват” неизказаните думи и извикват чувства.

Ефирните звуци на класическата арфа на Девора Крумова добавят уникален щрих към албума, а гласовете на нашите талантливи вокалисти – Корнелия Жан, Снежина Стоева, Самуел Ефтимов, Ростислав Радилов оцветяват музикалната палитра. Ангел Ковачев допринася с вокалните аранжименти на някои от песните.

Очаквайте скоро приложени всички песни към албума.

обложка на албума ЕЛА на Жани Ковачева
Плейлиста на песните от албума “ЕЛА”

Песни

Нека да заспи града.
Денят премина, лунна е нощта…
Нека да отидем на отсрещната страна.
С тебе да се срещнем по пътеката.

Нека в плавен танц следи да оставим
и  мелодия ей така да си изваем.
Нека в тишината заедно помечтаем –
твоята ръка в моята – хайде да играем!

Ангели без криле, навсякъде –
стъпка по стъпка танцуват с нас.
Ангели с криле, невидими, пазят ни.

Ангелският хор се чу във небесата,
ние му пригласяме от земята!
Миг неповторим, о, миг чудесен –
и всички пеем ангелска песен!

Свят е! Божият Син!
Слава да бъде на Царя любим!

Как до вчера дъжд валя и поливаше душите?
Как внезапно после спря, но слънце не изгря? Как така?…
Как в буря се превърна – всеки спомен потопи?
Само Бог и Любовта могат бурята да усмирят.

Как пък вчера с теб вървяхме?…
Как за утре си мечтахме?…
Как пороят потопи Песента…
Там всред бурята се чуват –
много гласове бушуват,
но Един мълчи от обич… Как така?…
Някой ходи по вода и подава ми ръка –
там всред бурята държи ме.
“Утихни” – чувам Гласа и Името Му зова:
“Исусе, помогни ми!

 Ще отмине! Ще се разбият вълните! 
Ще пресъхнат сълзите!
Ще се върне блясъкът в очите
и вятър ще задуха с порив нов!

Застанали в тихия уют на своя дом понякога оставаме невидими.
Но видими са Нечии следи, които водят ни нанякъде…
Отивам нанякъде… А Тя, безусловна, ме следва.
Пристигам там някъде, а Тя тихо чака ме…

Любовта Ти, Господи, пак намира ме.
Спира ме.
Любовта Ти прошепва ми.
Прегръща. Прощава. Въпроси не задава.

Ти ми даде посока, която дори да загубя –
kа нужното време пак ще бъда намерен от Тебе.

Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
Ще казвам за Господа: “Той е мое прибежище и крепост моя, Бог мой, на Него уповавам”.

Ето завърнах се…
Чакаш Твоето дете.
Как направи Ти така да се прибера –
за мен размести Ти света.

Идвам да Те срещна – идвам отдалеч…
Тихо да приседна – тук в Твоя дом.
Дар дори не нося – само моето сърце,
което знаеш – обича Те!…

Ти ме прегръщаш – колко чуден аромат…
Твоя свят – колко е богат…
Чувствам се обичан. Вкоренен.
Тук в Твоя Дом.

Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
В Небето има, виж, безброй звезди – така многобройно e потомството ни!
Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
Зная къде е мястото ми – там, където издигат Името Ти, Господи!

При Тебе влизам с благодарение!
Пристъпвам в храма с порив на хваление!
Спомням си Милостта!
И пак намирам Радостта!
Защото Ти Си Истината!

Естир – една звезда.
Тя отразява Любовта!
Естир ти заблести!
Там, където трябва – освети!

Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Когато не достигаше нещо от времето “отпреди”,
Бог чу зова на сърцето и размести времена и съдби…

Говори, говори, Господи – сърцето ми ще Ти се довери!

 Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Никой не ще ми отнеме утре, защото е ден сътворен.
Зная в Кого съм повярвал и какво ми принадлежи

Направи ме, Господи, арфа свиреща.
Слънце горещо, напояващ дъжд, буйна река…
Жар направи ме в огнище изстинало… 
И ето виж сърцето ми –
завинаги за Тебе гори! 

Стълба от небето – ангели слизат при мен.             
Стълба към небето – защо да не се кача?

В ръцете Ти, Господи, 
глина послушна да бъда, 
лъч светлина, дърво от липа, вятър в трева…
Цвете уханно, листо политнало… 

И ето виж сърцето ми 
завинаги за Тебе тупти.
Какви чудеса стават сега – 
ето манна в Твоята ръка.

Думи, казани през вековете.
Думи, изречени от Някой, Който ме познава.
Думи – изпратено с любов Писмо.
Думи, говорещи на мен.

Словото на Бог живот твори.
Море разделя и планини.
От греха ме пази и променя ме –
доверявам Му се.

Словото на Бог живот твори.
дори светът да се руши.
Променя и събира съдби –
днес, както  и преди.

Твойто Слово е светилник на нозете ми
и по пътя Ти ме водиш, Господи…

Толкова картини, нарисувани за Тебе…
Толкова думи, изказани през вековете…
Твоят образ все някой ми извайва,
но реших да Те намеря – лично да повярвам.

Ела в живота ми, Господи!
Прости ми, моля Те – приеми ме!
Аз нуждая се от Теб!
Животът пулсира, в мене пулсира,
вдъхнат от Теб! /2

Поглеждам напред – пътят дълъг е…
Но Ти по него мина, а Кръстът Ти тежък бе…
На Голготския кръст аз трябваше да бъда,
Но Ти сам избра тази размяна.

Като странник случаен на вратата ми Ти похлопа.
Познах Те, отворих и Те поканих!
И така всеки ден избирам пак с Теб да бъда!
Защото аз зная – Ти ме обичаш!

В обятията Ти стоя –
сърцето си изливам.
Безгласно Ти благодаря –
думите не стигат…

Дара си слагам аз пред Тебе –
скъпоценно миро.
Нозете Ти поръсвам с него –
щедро, изобилно.

Господи, приемаш ме –
прощаваш моите грехове
докато се облягам
на Твоето рамо.

Цял живот ще Те хваля
уханието Ти ще нося…
 Навсякъде ще казвам:
“Чудесен Си Ти!”

Аз и някой.
Думи изречени – благослов изпратен.
И прегръдка дадена в изгрев споделен.
Картина нарисувана от приятел…

Песничка изпята с някой в тъжен ден…
Спомням си Милостта Ти, Господи…
По Пътя аз и някой и до нас бе Ти.
Пак изливай Милостта Си, Господи!

Ако аз и някой сме по Пътя,
с нас вървиш и Ти.

Времето, в което безмирно е сърцето…
Времето, в което сякаш плаче и Небето…
Събужда детска вяра – молитва зашептява в тишина…
И нежен Глас се чува в душата:

“Ти си моят възлюбен син!
В теб е моето благоволение!”

Нека да заспи града.
Денят премина, лунна е нощта…
Нека да отидем на отсрещната страна.
С тебе да се срещнем по пътеката.

Нека в плавен танц следи да оставим
и  мелодия ей така да си изваем.
Нека в тишината заедно помечтаем –
твоята ръка в моята – хайде да играем!

Ангели без криле, навсякъде –
стъпка по стъпка танцуват с нас.
Ангели с криле, невидими, пазят ни.

Ангелският хор се чу във небесата,
ние му пригласяме от земята!
Миг неповторим, о, миг чудесен –
и всички пеем ангелска песен!

Свят е! Божият Син!
Слава да бъде на Царя любим!

Как до вчера дъжд валя и поливаше душите?
Как внезапно после спря, но слънце не изгря? Как така?…
Как в буря се превърна – всеки спомен потопи?
Само Бог и Любовта могат бурята да усмирят.

Как пък вчера с теб вървяхме?…
Как за утре си мечтахме?…
Как пороят потопи Песента…
Там всред бурята се чуват –
много гласове бушуват,
но Един мълчи от обич… Как така?…
Някой ходи по вода и подава ми ръка –
там всред бурята държи ме.
“Утихни” – чувам Гласа и Името Му зова:
“Исусе, помогни ми!

 Ще отмине! Ще се разбият вълните! 
Ще пресъхнат сълзите!
Ще се върне блясъкът в очите
и вятър ще задуха с порив нов!

Застанали в тихия уют на своя дом понякога оставаме невидими.
Но видими са Нечии следи, които водят ни нанякъде…
Отивам нанякъде… А Тя, безусловна, ме следва.
Пристигам там някъде, а Тя тихо чака ме…

Любовта Ти, Господи, пак намира ме.
Спира ме.
Любовта Ти прошепва ми.
Прегръща. Прощава. Въпроси не задава.

Ти ми даде посока, която дори да загубя –
kа нужното време пак ще бъда намерен от Тебе.

Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
Ще казвам за Господа: “Той е мое прибежище и крепост моя, Бог мой, на Него уповавам”.

Ето завърнах се…
Чакаш Твоето дете.
Как направи Ти така да се прибера –
за мен размести Ти света.

Идвам да Те срещна – идвам отдалеч…
Тихо да приседна – тук в Твоя дом.
Дар дори не нося – само моето сърце,
което знаеш – обича Те!…

Ти ме прегръщаш – колко чуден аромат…
Твоя свят – колко е богат…
Чувствам се обичан. Вкоренен.
Тук в Твоя Дом.

Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
В Небето има, виж, безброй звезди – така многобройно e потомството ни!
Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
Зная къде е мястото ми – там, където издигат Името Ти, Господи!

При Тебе влизам с благодарение!
Пристъпвам в храма с порив на хваление!
Спомням си Милостта!
И пак намирам Радостта!
Защото Ти Си Истината!

Естир – една звезда.
Тя отразява Любовта!
Естир ти заблести!
Там, където трябва – освети!

Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Когато не достигаше нещо от времето “отпреди”,
Бог чу зова на сърцето и размести времена и съдби…

Говори, говори, Господи – сърцето ми ще Ти се довери!

 Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Никой не ще ми отнеме утре, защото е ден сътворен.
Зная в Кого съм повярвал и какво ми принадлежи

Направи ме, Господи, арфа свиреща.
Слънце горещо, напояващ дъжд, буйна река…
Жар направи ме в огнище изстинало… 
И ето виж сърцето ми –
завинаги за Тебе гори! 

Стълба от небето – ангели слизат при мен.             
Стълба към небето – защо да не се кача?

В ръцете Ти, Господи, 
глина послушна да бъда, 
лъч светлина, дърво от липа, вятър в трева…
Цвете уханно, листо политнало… 

И ето виж сърцето ми 
завинаги за Тебе тупти.
Какви чудеса стават сега – 
ето манна в Твоята ръка.

Думи, казани през вековете.
Думи, изречени от Някой, Който ме познава.
Думи – изпратено с любов Писмо.
Думи, говорещи на мен.

Словото на Бог живот твори.
Море разделя и планини.
От греха ме пази и променя ме –
доверявам Му се.

Словото на Бог живот твори.
дори светът да се руши.
Променя и събира съдби –
днес, както  и преди.

Твойто Слово е светилник на нозете ми
и по пътя Ти ме водиш, Господи…

Толкова картини, нарисувани за Тебе…
Толкова думи, изказани през вековете…
Твоят образ все някой ми извайва,
но реших да Те намеря – лично да повярвам.

Ела в живота ми, Господи!
Прости ми, моля Те – приеми ме!
Аз нуждая се от Теб!
Животът пулсира, в мене пулсира,
вдъхнат от Теб! /2

Поглеждам напред – пътят дълъг е…
Но Ти по него мина, а Кръстът Ти тежък бе…
На Голготския кръст аз трябваше да бъда,
Но Ти сам избра тази размяна.

Като странник случаен на вратата ми Ти похлопа.
Познах Те, отворих и Те поканих!
И така всеки ден избирам пак с Теб да бъда!
Защото аз зная – Ти ме обичаш!

В обятията Ти стоя –
сърцето си изливам.
Безгласно Ти благодаря –
думите не стигат…

Дара си слагам аз пред Тебе –
скъпоценно миро.
Нозете Ти поръсвам с него –
щедро, изобилно.

Господи, приемаш ме –
прощаваш моите грехове
докато се облягам
на Твоето рамо.

Цял живот ще Те хваля
уханието Ти ще нося…
 Навсякъде ще казвам:
“Чудесен Си Ти!”

Аз и някой.
Думи изречени – благослов изпратен.
И прегръдка дадена в изгрев споделен.
Картина нарисувана от приятел…

Песничка изпята с някой в тъжен ден…
Спомням си Милостта Ти, Господи…
По Пътя аз и някой и до нас бе Ти.
Пак изливай Милостта Си, Господи!

Ако аз и някой сме по Пътя,
с нас вървиш и Ти.

Времето, в което безмирно е сърцето…
Времето, в което сякаш плаче и Небето…
Събужда детска вяра – молитва зашептява в тишина…
И нежен Глас се чува в душата:

“Ти си моят възлюбен син!
В теб е моето благоволение!”