Музика

Нека да заспи града.
Денят премина, лунна е нощта…
Нека да отидем на отсрещната страна.
С тебе да се срещнем по пътеката.

Нека в плавен танц следи да оставим
и  мелодия ей така да си изваем.
Нека в тишината заедно помечтаем –
твоята ръка в моята – хайде да играем!

Ангели без криле, навсякъде –
стъпка по стъпка танцуват с нас.
Ангели с криле, невидими, пазят ни.

Ангелският хор се чу във небесата,
ние му пригласяме от земята!
Миг неповторим, о, миг чудесен –
и всички пеем ангелска песен!

Свят е! Божият Син!
Слава да бъде на Царя любим!

Как до вчера дъжд валя и поливаше душите?
Как внезапно после спря, но слънце не изгря? Как така?…
Как в буря се превърна – всеки спомен потопи?
Само Бог и Любовта могат бурята да усмирят.

Как пък вчера с теб вървяхме?…
Как за утре си мечтахме?…
Как пороят потопи Песента…
Там всред бурята се чуват –
много гласове бушуват,
но Един мълчи от обич… Как така?…
Някой ходи по вода и подава ми ръка –
там всред бурята държи ме.
“Утихни” – чувам Гласа и Името Му зова:
“Исусе, помогни ми!

 Ще отмине! Ще се разбият вълните! 
Ще пресъхнат сълзите!
Ще се върне блясъкът в очите
и вятър ще задуха с порив нов!

Застанали в тихия уют на своя дом понякога оставаме невидими.
Но видими са Нечии следи, които водят ни нанякъде…
Отивам нанякъде… А Тя, безусловна, ме следва.
Пристигам там някъде, а Тя тихо чака ме…

Любовта Ти, Господи, пак намира ме.
Спира ме.
Любовта Ти прошепва ми.
Прегръща. Прощава. Въпроси не задава.

Ти ми даде посока, която дори да загубя –
kа нужното време пак ще бъда намерен от Тебе.

Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
Ще казвам за Господа: “Той е мое прибежище и крепост моя, Бог мой, на Него уповавам”.

Ето завърнах се…
Чакаш Твоето дете.
Как направи Ти така да се прибера –
за мен размести Ти света.

Идвам да Те срещна – идвам отдалеч…
Тихо да приседна – тук в Твоя дом.
Дар дори не нося – само моето сърце,
което знаеш – обича Те!…

Ти ме прегръщаш – колко чуден аромат…
Твоя свят – колко е богат…
Чувствам се обичан. Вкоренен.
Тук в Твоя Дом.

Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
В Небето има, виж, безброй звезди – така многобройно e потомството ни!
Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
Зная къде е мястото ми – там, където издигат Името Ти, Господи!

При Тебе влизам с благодарение!
Пристъпвам в храма с порив на хваление!
Спомням си Милостта!
И пак намирам Радостта!
Защото Ти Си Истината!

Естир – една звезда.
Тя отразява Любовта!
Естир ти заблести!
Там, където трябва – освети!

Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Когато не достигаше нещо от времето “отпреди”,
Бог чу зова на сърцето и размести времена и съдби…

Говори, говори, Господи – сърцето ми ще Ти се довери!

 Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Никой не ще ми отнеме утре, защото е ден сътворен.
Зная в Кого съм повярвал и какво ми принадлежи

Направи ме, Господи, арфа свиреща.
Слънце горещо, напояващ дъжд, буйна река…
Жар направи ме в огнище изстинало… 
И ето виж сърцето ми –
завинаги за Тебе гори! 

Стълба от небето – ангели слизат при мен.             
Стълба към небето – защо да не се кача?

В ръцете Ти, Господи, 
глина послушна да бъда, 
лъч светлина, дърво от липа, вятър в трева…
Цвете уханно, листо политнало… 

И ето виж сърцето ми 
завинаги за Тебе тупти.
Какви чудеса стават сега – 
ето манна в Твоята ръка.

Думи, казани през вековете.
Думи, изречени от Някой, Който ме познава.
Думи – изпратено с любов Писмо.
Думи, говорещи на мен.

Словото на Бог живот твори.
Море разделя и планини.
От греха ме пази и променя ме –
доверявам Му се.

Словото на Бог живот твори.
дори светът да се руши.
Променя и събира съдби –
днес, както  и преди.

Твойто Слово е светилник на нозете ми
и по пътя Ти ме водиш, Господи…

Толкова картини, нарисувани за Тебе…
Толкова думи, изказани през вековете…
Твоят образ все някой ми извайва,
но реших да Те намеря – лично да повярвам.

Ела в живота ми, Господи!
Прости ми, моля Те – приеми ме!
Аз нуждая се от Теб!
Животът пулсира, в мене пулсира,
вдъхнат от Теб! /2

Поглеждам напред – пътят дълъг е…
Но Ти по него мина, а Кръстът Ти тежък бе…
На Голготския кръст аз трябваше да бъда,
Но Ти сам избра тази размяна.

Като странник случаен на вратата ми Ти похлопа.
Познах Те, отворих и Те поканих!
И така всеки ден избирам пак с Теб да бъда!
Защото аз зная – Ти ме обичаш!

В обятията Ти стоя –
сърцето си изливам.
Безгласно Ти благодаря –
думите не стигат…

Дара си слагам аз пред Тебе –
скъпоценно миро.
Нозете Ти поръсвам с него –
щедро, изобилно.

Господи, приемаш ме –
прощаваш моите грехове
докато се облягам
на Твоето рамо.

Цял живот ще Те хваля
уханието Ти ще нося…
 Навсякъде ще казвам:
“Чудесен Си Ти!”

Аз и някой.
Думи изречени – благослов изпратен.
И прегръдка дадена в изгрев споделен.
Картина нарисувана от приятел…

Песничка изпята с някой в тъжен ден…
Спомням си Милостта Ти, Господи…
По Пътя аз и някой и до нас бе Ти.
Пак изливай Милостта Си, Господи!

Ако аз и някой сме по Пътя,
с нас вървиш и Ти.

Времето, в което безмирно е сърцето…
Времето, в което сякаш плаче и Небето…
Събужда детска вяра – молитва зашептява в тишина…
И нежен Глас се чува в душата:

“Ти си моят възлюбен син!
В теб е моето благоволение!”

Чакам те, чакам те, дете…

С едно Небе да те окриля.

Ти само потърси пътя към дома

и си спомни Гласа на Милостта.

И моето сърце ще те носи на ръце –

за теб се моля…

За теб се боря!

Ти само си спомни Гласа на Милостта

и се върни у дома.

Милостив е Господ!

Царството Му е вечно!

Верен и Истинен. Свят.

Исус, Исус. Господ мой!         

Величая Те…      

Сила дава.

Той изцелява.

Грехове прощава.

Още спасява.

Днес събужда се сърцето ми с Твоята любов.

Днес ръцете ми протегнати – прегръщат вместо Тебе.

Днес очите ми усмихнати – гледат вместо Тебе.

Днес стъпките ми оставят следи, защото следват думите Ти.

Поемам дъх и Твоето Дихание изпълва ме.

Нова е всяка сутрин Милостта.

Нова е всяка сутрин.

Милостта на Господа.

Ти намери ме. Път проправи. Завърни.
У дома завърни. Обгърни. Нежно нашепти
с думи святи освети.

И аз ще си спомня цената на жертвата Ти. 
И аз ще си спомня цената на душата ми.

/Твоята жертва дадена за моята душа/

Ти, Който Си невидим и явен!
Ти, Който Си толкова реален!
Стоим Лице във лице.

Ти, Който Си невидим и явен!
Ти, Който Си толкова реален!
Прегръщаш душата ми, 
Господи!

Даде ми Името Си! Ти ме спаси.

Имам мир.  Нямам думи… Удивен стоя.

Как Бог намира начин да говори

и изпраща Своя знак?

Имам мир. Но нямам думи. Удивен стоя.

Дори планините да изчезнат,

среща ме Милостта…

“Нито едно оръжие, скроено против тебе няма да успее!

Нито едно оръжие, скроено против тебе няма да успее!”

Победена е всяка лъжа

нашепната, изречена ей така!

Изкоренена е всяка вина – 

която оплита ей така.

Завет и наследство Бог ми е дал!

Той завинаги ме е оправдал!

Боят е на Господа / 2 и

затова няма да се убоя,

защото боят е на Господа!

Спечелена победа преди векове

И днес Бог воюва за своите синове.

И точно, когато не знаех къде и точно тогава изпрати ми

ангели – носят ме на ръце…

Разпознавам Те.

Бог ме направи по образа Свой

и вдъхна ми Своето дихание.

Но някак, признавам си, нямам покой докато хора разпиляват се.

Не знаят “кога”, “защо” и “къде”, а намерени са в Ръката Му.

Денят превалява и все така Той ни чака.

Алелуя, Така да живеем, че някой да пее ”… Господ е добър”!

Ти Си Същият, както Си Бил преди –

разделяш морета, пътя проправяш

и с нас Ти вървиш!

Ти Си Същият, както Си Бил преди –

не допускаш зло да се доближи

дори да падат хиляди!

На Кръста победа Ти обяви!

Възкръсна и душата ми Ти възкреси.

Усещам – продължаваш сега –

Ти да водиш, да воюваш, да се молиш

За мен, за моя дом. Дома на Господа.

За Твоя народ…

Твоята любов е безгранична!

Ти Си толкова великолепен!

Душата ми Те благославя!

Почитам те! Издигам Те! Прославям Те!

Господи.

Думите ми – молитва.

Сърцето ми – олтар 

Твоите думи – жива вода!

Сърцето Ти – мое “у дома”.

 Ще издигна очите си към хълмите

От ‘дето идва помощта ми

Помощта ми е от моя Господ

Небе и Земя Той създаде

Ще затичам със Него по хълмите

И Милостта Му ще ме следва

И ще зная, че съм обичан

От Бог, който ме създаде!

Твойта Милост е безкрайна

Думата Ти – тя е вярна

Ти Си Този, Който Си

Господ Бог!

Вярата е като семенце – навреме посято, навреме полято – богато с очакване.

Надеждата е като стрела – тя дава крила през пусти места. Долита в целта!

Но Любовта е, която тихо ни следва и прави ни поклон.           

Отваря очите, докосва сърцето

 и знаем как и защо.                

Любовта е, която нашепва ни радост и води ни Там,                

където Надежда и Вяра извират и всеки избира сам.

В топлината на огън

В светлината на деня

В тишината на нощта

Усещам Те…

Като дете

Затичвам се

В обятията Ти, Господи.

Ти ме роди

С Теб ме дари..

На точното време

Ти ме спаси.

Твоя глас познавам аз,

защото в оня първи час

С трепет докосна ме Ти –

на ръце ме държа.

Теб в мен разпозна

И вяра без мяра

в мен Ти изля….

Ти ме роди….

Няма да пропусна този миг

С Тебе да се срещна, Господи

Ти Си Царят на Мира –

Твоя мир ми дай сега.

И ще чуя сърцето ти,

Ще усетя Дъха Ти –

ше погледна света с Твоите очи…

Чувам сърцето Ти…

Усещам дъха Ти….

Поглеждам света с Твоите очи…

Ти Си Свят, Любов Си Ти.

Надежда и живот.

Величествен и Истtинен.

Спасител мой Си Ти,

Исус.

Нарисувай ми Голямата Картина – 

може и с безцветни бои.

Но, моля Те, вдъхни в мене сила,

както само можеш Ти.

Нарисувай ми Голямата Картина

и всичко ще се оцвети.

Но, моля Те , вдъхни в мене сила,

както само можеш Ти.

 С Твоя поглед отвисоко

в душите виждаш надълбоко.

И напред във времената

знаеш за всеки кое е добре.

Гледам  Голямата Картина – 

в нея всеки е герой.

И дори не всичко да разбирам – 

Твоят поглед става мой.

Разхождам се по улиците с тебе

и свирят ни музиканти улични.

Извайваме с вплетени ръце

спомени и мечти, нали?

Не можеш да видиш минаващи хора,

а само един силует до нас стои.

Ти затанцувай с пирует, ей така и си спомни –

как аз и ти бяхме преди…

Разхождам се по улиците с тебе –

музикантите някъде са отишли …

Детски глас до нас си пее…

А дали оставихме в своя “танц” следи?…

Има една игра – казва се “криеница”.

Как обичах да се крия и ти да ме намираш….

В някой ъгъл с дъх стаен

приближаваше се до мен.

А пък аз тихо стоях 

в забавен страх и смях…

Скрита съм в тебе – 

като ме намериш 

ще се прегърнем и света в рай ще превърнем.

Скрит Си в мене –

вече Те намерих.

Като се прегърнем и света в рай ще превърнем!

В някой ъгъл с дъх стаен

приближаваше се до мен.

А пък аз тихо стоях 

в забавен страх и смях…

И така в тази игра

научихме тайната:

Ти ме откриваш – аз Те преоткривам!

Кажи ми тръгва ли си вятъра,

когато мине покрай мен?

Не оставя ли той поовея

като милувка в ден студен?

Ще го срещна там по хълмите – 

нависоко и нагоре.

Ще Го срещна в долината долу

Този повей, става порив…

Задухай с нова сила – 

моля те още веднъж!

Вдъхни живот!

Изпрати благодатен дъжд!

Кажи ми тръгва ли си вятъра,

когато мине покрай мен?

Не е ли той като

Дъха на Святия,mg

невидим, но вдъхва Живот!

Като изговорена дума,

но не от прочетена книга.

Изписана дума съм

на камъче бяло…

Име вдълбано от Някой,

име незнайно от никой – 

печат на едно камъче бяло…

Ново начало

за предишна победа.

Спомням си за Завета.

Ново начало за предишна победа – идва със скритата манна.

Държа едно камъче бяло.

Има едно дърво там при селския път.

Стои си то само – само на кръстопът.

А в земните му недра бликнала жива вода.

С корен дълбок стои –

на точното време цъфти.

Клони докосват Небе,

а водата в извор бълбука.

Животът си тече –

все някой се спира тука.

Има едно дърво там при селския път.

На оня кръстопът –

дърво с гнездо.

И ето така песента сама се лее –

душата ми на дърво с гнездо 

на люлка се люлее …

… люлее

… и си пее…

…и се смее…

Напиши ми писмо.

С молив напиши ми,

а аз ще го прочета.

Ще изтрия от него тъжните мисли – ще ти нарисувам тишина.

Напиши ми писмо. 

Започни го с поздрав и името ми бавно изпиши…

Така ще усетя в твоите чувства – 

смях ли има или сълзи.

Гълъбът долита…

Гълъбът отлита …

Гълъбът небесен

Писмо носи в песен.

Напиши писмо – да звучи като припев.

На глас го прочети и изпрати.

А аз ще превърна писмото в песен.

Ела да я изпееш с мене ти.

Гълъбът долита…

Гълъбът небесен

Писмото носи у дома в песен…

Като приказка, но не измислена история –

Всъщност истина – сладка, неподправена.

Тя се случи там в райската градина –

!две сърца се срещнаха – твоето и моето!

Думите ми се превърнаха във песен…

Душите ни заиграха танц чудесен…

Нещо стана, нещо става!

Глас се чу от Небето”Вие сте ЕДНО!”

Безкрайна приказка… Все по-интересно става!

И дори да вали, и дори да гърми 

Стъпките ни диря ще оставят. Любовта плодове ще дава! 

Ти ще ме подпираш и издигаш!

Аз ще те подпирам и издигам!

Твоите мечти вплетени във моите рисуваме по дните си!…

Твоята ръка върху моята изписваме страница след страница.

Безкрайна приказка… Все по-интересно става!

И дори да вали, и дори да гърми.

Стъпките ни диря ще оставят. Любовта плодове ще дава! 

Ти ще ме подпираш, издигаш!

Аз ще те подпирам и издигам!

Безкрайна приказка… Все по-интересно става!

Безкрайна приказка.

Две сърца слети във ЕДНО…

Приказка една ще ти споделя. 

Чуден свят ще видим –

 създаден специално за нас.           

  Ти ще си герой, аз ще съм до теб.    

 Където и да стъпиш ти, винаги ще победиш!

Имало едно време Чудеса.

Имало едно време – има и сега!

Приказка една ще ти споделя….   

Приказна история, но пълна с истина!      

Всеки е герой, ако сам реши.              

 Приказките винаги имат само хубав край!

Моите ръце високо ще издигна –

към тебе ще протегна и ще те прегърна.

Ако те боли – аз ще те прегърна.

Ако се страхуваш – аз ще те прегърна.

Ако ти си сам – аз ще те прегърна

 и ти ще ми отвърнеш с твоята прегръдка.

Не е ли това любовта?

Не е ли тайната в прегръдката?

Музиката зазвучава -в средата на стаята мама застава.

Ето я – издига ръце, прилича на момиченце. 

На пръсти в миг се завъртя, поклон направи ей така. 

И после мъничко плие, дори и па-де буре.

Как обичам  да танцувам…

Но и толкова се вълнувам,

когато видя мама да танцува – 

сякаш целият свят празнува…

Сцената е пред дивана. Публиката – огледало, 

което валсът отразява.

О, как обичам да танцувам с мама.

На пръсти в миг се завъртя, поклон направи ей така. 

И после мъничко плие, дори и па-де буре

И в танц рисуваме картина – музиката се излива…

Така ли е в райската градина –

Щастие в нас прелива.

Все губиш нещо – това-онова… 

Нещо дори смешно търсиш сега… 

Къде ли се загуби? Къде ли се скри?

 Всяко нещо има място – запомни! 

Някъде тук – някъде там.

Ах, къде да търся? Всичко ще претърся! 

Някъде тук – някъде там.

Къде загуби се – аз не знам. 

Все забравяш нещо – това-онова.

Бързаш, а се връщаш – кажи до кога?

 Къде ли ги забрави? Къде ли го остави?

 Всяко нещо има място – запомни! 

Подреди около тебе. И така ще имаш време! 

Само Истината ти по всяко време потърси!

Вглеждам се, но не в огледало.

И ето времето е спряло…

Взирам се в познато очертание

и стоя в съзерцание…

В Твоята зеница се видях – 

и в този миг аз разбрах:

С любов ме гледаш Ти – 

знаеш моите мечти…

Виж ме как се завъртях и с Тебе полетях.

Вглеждам се, но не в огледало.

И ето времето е спряло…

Това е моето желание – 

да отразя Твоето сияние.

Дихание

Вдъхнато

В Оня Ден

от Теб във мен.

С дъх затаен от Теб озарен-

Лице във лице тихо стоя.

С дъх затаен

Пред цяло Небе

като дете пея думите:

Аве

Обичам Те.

Една снежинка малка безгрижно полетя.

Приличах аз на нея – танцувах в нощта.

В буря се превърнах и после замълчах.

Приседнах в тишината и запях…. тихичко запях:

Искам да летя, но нямам аз крила…

Как така летя – имам си мечта!

И ангели запяха: „Да бъде Светлина!“ –

Песен на надежда, за Любовта.

Истината Вечна някак оживя…

И моето сърце – намери Те.

Добро утро! Събуди ли се,

моето миличко дете?

И какво сънува ти?

Я, ми разкажи.

Добро утро, мамо!
Сънувах само

как с топло одеало

 ти ме покри.

Това сънувах, мамо

Сънувах само 

как с топло одеало

прегърна ме ти.

Охльо- Бохльо покажи си рогцата!

Я поспри тук на тревата.

Охльо- Бохльо покажи си рогцата –

Виждаш ли децата?

С къщичката на гърба ти ще минеш през света!

Ти кажи:”Не тежи ли тя?”

Носиш я с лекота, знаеш пътя към дома –

връщаш се по своята следа.

Бавно ти пълзиш.

Бързо, бързо времето лети.

Бавно – ето те –

Преминаваш върхове.

Бавно ти пълзиш.

Бързо, бързо, бързо времето лети.

Бавно – ето те –

У дома е най-добре.

Подарък имам аз за тебе!

Подарък – давам ти го с радост!

Ето виж – това е моето сърце!

Чисто детско, знай, обича те!

Е! Kато дете

силно аз прегръщам те!

Обичам те!

Запомни това добре!

Този чуден свят в хармония

Някой за мен е направил..

Шумолене на дъжд в мелодия…

Изобилие на багри, тишина….

Дълбината на синьото небе,

осияно от недостигнати звезди.

Ален цвят на утринна зора, 

блясък в капките роса.

Този чуден свят в хармония

Някой за мен нарисува.

Във висините пее птица,

пеперуда в полето танцува..

Всеки ден съм възхитен

как светът е сътворен.

Радва се моята душа – 

песен пее на Създателя.

Като мъничко изгубено дете

затичвам се към тебе, 

Татко!

Напред протягам моите ръце, за да ме вземеш ти на твоите колене!

Ти високо ме вдигни!

Ти ме прегърни!

Ти държиш моята ръка

Татко, пак съм у дома.

Ой, хой, тирирой –

Ти хвани ме, ти хвани ме!

Ой, хой, тирирой.

Не можеш да ме хванеш!

Ой, хой, тирирой –

Ще те хвана! Ще те хвана!

Ой, хой, тирирой.

Няма да избягаш!

Времето ме гони – не виждаш ли?

По хълмите ние летим.

На гоненица играем, но смея се аз –

тичам и пея с пълен глас!

Бягам и бързам.

На гоненица с времето играя.

Бягам и бързам.

Тичам без да спирам, но не закъснявам

и ще стигна до края!

Бягам и бързам.

Назад не се обръщам!

Към прицелната точка тичам и с времето играя!

Бягам и бързам.

Тичам без да спирам и ще стигна до края!

– Патенце, кажи ми, къде отиваш ти?

– Отивам до реката да се потопя            

– Патенце, кажи ми, какво си пееш ти?

– Щастливо съм е пея песента: 

“Тумбурумбу пам-пам – хайде да отидем там.

Защо да не си пеем? Защо да не се смеем?

Тумбурумбу пляс-пляс – забавно е у нас!

Защо да не си пеем? Защо да не се смеем?”

– Облаче, кажи ми, поплакваш ли си ти?

– Поливам аз цветята с дъжд не със сълзи!

– Облаче, кажи ми, какво си пееш ти?

– Щастливо съм и пея песента: 

– Вятърко, кажи ми, накъде летиш?

– Отивам до Небето да го поздравя!

– Вятърко, кажи ми, какво си пееш ти?

– Щастлив съм и си пея песента: