Една снежинка малка безгрижно полетя.
Приличах аз на нея – танцувах в нощта.
В буря се превърнах и после замълчах.
Приседнах в тишината и запях…. тихичко запях:
Искам да летя, но нямам аз крила…
Как така летя – имам си мечта!
И ангели запяха: „Да бъде Светлина!“ –
Песен на надежда, за Любовта.
Истината Вечна някак оживя…
И моето сърце – намери Те.
Искам да летя, но нямам аз крила…
Как така летя – имам си мечта!
Искам да летя, но нямам аз крила…
Как така летя – имам си мечта!