Любимо време

Ето Рождество  – всички заедно
Ти със мен, аз със теб – любимо време.
В сърцето топлина, В душата – Милостта…
И в ритъм да запеем ние песента:

Бог да ни благослови! 
Благодарни сме за всички дни!
И дома ни пълен да е с Любовта…
Господ пак ни събра.

И камбанен звън събужда ни от сън.
А една мечта сбъдваме сега.
Ето Рождество – всички заедно!
Семейството ще продължи да ни държи!

Да направим днес тържество!
Да си спомним Витлеем и онази чудна звезда!
Да си подарим Рождество с усещане за заедно!
Подарено Рождество- оня спомен от детството…

И събрани в глас един Вестта да прогласим.
Подарено Рождество – всички сме си у Дома!
В душата – топлина. Радва се Небе и земя!
Исус се роди! Да, Божият Син се роди!

Бог ни възроди!

Нарисувай ми Голямата Картина – 
може и с безцветни бои.
Но, моля Те, вдъхни в мене сила,
както само можеш Ти.

Нарисувай ми Голямата Картина
и всичко ще се оцвети.
Но, моля Те , вдъхни в мене сила,
както само можеш Ти.

С Твоя поглед отвисоко
в душите виждаш надълбоко.
И напред във времената
знаеш за всеки кое е добре.

Гледам  Голямата Картина – 
в нея всеки е герой.
И дори не всичко да разбирам – 
Твоят поглед става мой.

Думи изречени – благослов изпратен.
И прегръдка дадена в изгрев споделен.
Картина нарисувана от приятел…
Песничка изпята с някой в тъжен ден…

Спомням си Милостта Ти, Господи…
По Пътя аз и някой и до нас бе Ти.

Пак изливай Милостта Си, Господи!
Ако аз и някой сме по Пътя,
с нас вървиш и Ти.

Разхождам се по улиците с тебе –
свирят ни музиканти улични.
Извайваме с вплетени ръце
спомени и мечти, нали?

Не можеш да видиш минаващи хора,
а само един силует до нас стои.
Ти затанцувай с пирует, ей така
и си спомни как аз и ти бяхме преди…

Разхождам се по улиците с тебе –
музикантите някъде са отишли …
Детски глас до нас си пее…
А дали оставихме в своя “танц” следи?

Приказка една ще ти споделя
Чуден свят ще видим –
създаден специално за нас. 
Ти ще си герой, аз ще съм до теб.    

Където и да стъпиш ти,
винаги ще победиш!

Имало едно време Чудеса.
Имало едно време – има и сега!

Приказка една ще ти споделя
Приказна история, но пълна с истина!      
Всеки е герой, ако сам реши.
Приказките винаги имат само хубав край!

Една снежинка малка безгрижно полетя.
Приличах аз на нея – танцувах в нощта.
В буря се превърнах и после замълчах.
Приседнах в тишината и запях…. тихичко запях:

Искам да летя, но нямам аз крила
Как така летя – имам си мечта!

И ангели запяха: „Да бъде Светлина!“ –
Песен на надежда, за Любовта.
Истината Вечна някак оживя
И моето сърце – намери Те.

Ето мъдреците от далечните страни
пристигат при Царя с дар да Го дарят.
Ето няколко овчаря идват с надежда,
Ангели запяват песента на радостта…

Ето малкото бебе, положено в ясла –
Цялото творение чака да порасне.
Ето го и Йосиф и, разбира се, Мария –
На бебето шептят: „Обичам те!”

Обичам те! Обичам те, дете!

Осанна! Пеят ангели!
Осанна! Цар се роди!

Свята нощ – усещаш я, нали?
Виждаш ли, там звезда над нас блести?
Свята нощ – надежда за света!
Рождество някога и сега!

Осанна! Пеят ангели!
Осанна! Цар се роди!
Осанна! Пеят ангели…
Рождество някога, но и сега!

Като мъничко изгубено дете
затичвам се към тебе, Татко!
Напред протягам моите ръце,
за да ме вземеш ти на твоите колене!

Ти високо ме вдигни!
Ти ме прегърни!
Ти държиш моята ръка
Татко, пак съм у дома.

Няма да пропусна този миг
С Тебе да се срещна, Господи
Ти Си Царят на Мира –
Твоя мир ми дай сега.

И ще чуя сърцето ти,
Ще усетя Дъха Ти –
ше погледна света с Твоите очи
Чувам сърцето Ти
Усещам дъха Ти
Поглеждам света с Твоите очи

Ти Си Свят, Любов Си Ти
Надежда и живот
Величествен и Истинен
Спасител мой Си Ти, Исус.

Твоята любов е безгранична!
Ти Си толкова великолепен!
Душата ми Те благославя!
Почитам те! Издигам Те!
Прославям Те! Господи.

Думите ми – молитва
Сърцето ми – олтар
Твоите думи – жива вода!
Сърцето Ти – мое “у дома”.

Ето завърнах се…
Чакаш Твоето дете.
Как направи Ти така да се прибера –
за мен размести Ти света.

Идвам да Те срещна – идвам отдалеч…
Тихо да приседна – тук в Твоя дом.
Дар дори не нося – само моето сърце,
което знаеш – обича Те!…

Ти ме прегръщаш – колко чуден аромат…
Твоя свят – колко е богат…
Чувствам се обичан. Вкоренен.
Тук в Твоя Дом.

Толкова картини, нарисувани за Тебе…
Толкова думи, изказани през вековете…
Твоят образ все някой ми извайва,
но реших да Те намеря – лично да повярвам.

Ела в живота ми, Господи!
Прости ми, моля Те – приеми ме!
Аз нуждая се от Теб!
Животът пулсира, в мене пулсира,
вдъхнат от Теб! /2

Поглеждам напред – пътят дълъг е…
Но Ти по него мина, а Кръстът Ти тежък бе…
На Голготския кръст аз трябваше да бъда,
Но Ти сам избра тази размяна.

Като странник случаен на вратата ми Ти похлопа.
Познах Те, отворих и Те поканих!
И така всеки ден избирам пак с Теб да бъда!
Защото аз зная – Ти ме обичаш!

Ще издигна очите си към хълмите,
откъдето идва помощта ми.
Помощта ми е от моя Господ –
Небе и земя Той създаде!

Ще затичам след Него по хълмите
и Милостта Му ще ме следва
и ще зная,че съм обичан
От Бог, Който ме създаде…

Твойта милост е безкрайна!
Думата Ти – Тя е вярна!
Ти Си Този, Който Си –
Господ Бог!

В огнището огън догаря,
но сбира то с топлина.
И някак си душа се отваря
да полети дори и без крила.

И някак си душа се отваря
Да полети дори с наранени крила.

Огънят бавно се разгаря.
Песента пламък разпалва.
Усеща ли душа топлина
намира пристан у дома…

Вярата е като семенце – навреме посято, навреме полято – богато с очакване.

Надеждата е като стрела – тя дава крила през пусти места. Долита в целта!

Но Любовта е, която тихо ни следва и прави ни поклон.           

Отваря очите, докосва сърцето

 и знаем как и защо.                

Любовта е, която нашепва ни радост и води ни Там,                

където Надежда и Вяра извират и всеки избира сам.

Да заспи града.
Денят премина, лунна е нощта…
Да отидем на отсрещната страна.
С тебе да се срещнем по пътеката.

В плавен танц следи да оставим
и  мелодия – ей така да си изваем.
В тишината заедно помечтаем –
твоята ръка в моята – хайде да играем!

Ангели без криле, навсякъде –
стъпка по стъпка танцуват с нас.
Ангели с криле, невидими, пазят ни.

Ангелският хор се чу във небесата,
ние му пригласяме от земята!
Миг неповторим, о, миг чудесен –
и всички пеем ангелска песен!

Свят е! Божият Син!
Слава да бъде на Царя любим!