ЕЛА – концерт

За да пеем заедно!

Като мъничко изгубено дете

затичвам се към тебе, Татко!

Напред протягам моите ръце, за да ме вземеш ти на твоите колене!

Ти високо ме вдигни!

Ти ме прегърни!

Ти държиш моята ръка

Татко, пак съм у дома.

Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
В Небето има, виж, безброй звезди – така многобройно e потомството ни!
Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
Зная къде е мястото ми – там, където издигат Името Ти, Господи!

При Тебе влизам с благодарение!
Пристъпвам в храма с порив на хваление!
Спомням си Милостта!
И пак намирам Радостта!
Защото Ти Си Истината!

Естир – една звезда.
Тя отразява Любовта!
Естир ти заблести!
Там, където трябва – освети!

Нарисувай ми Голямата Картина – 

може и с безцветни бои.

Но, моля Те, вдъхни в мене сила,

както само можеш Ти.

Нарисувай ми Голямата Картина

и всичко ще се оцвети.

Но, моля Те , вдъхни в мене сила,

както само можеш Ти.

 С Твоя поглед отвисоко

в душите виждаш надълбоко.

И напред във времената

знаеш за всеки кое е добре.

Гледам  Голямата Картина – 

в нея всеки е герой.

И дори не всичко да разбирам – 

Твоят поглед става мой.

Аз и някой.
Думи изречени – благослов изпратен.
И прегръдка дадена в изгрев споделен.
Картина нарисувана от приятел…

Песничка изпята с някой в тъжен ден…
Спомням си Милостта Ти, Господи…
По Пътя аз и някой и до нас бе Ти.
Пак изливай Милостта Си, Господи!

Ако аз и някой сме по Пътя,
с нас вървиш и Ти.

Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Когато не достигаше нещо от времето “отпреди”,
Бог чу зова на сърцето и размести времена и съдби…

Говори, говори, Господи – сърцето ми ще Ти се довери!

 Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Никой не ще ми отнеме утре, защото е ден сътворен.
Зная в Кого съм повярвал и какво ми принадлежи

Днес събужда се сърцето ми с Твоята любов.

Днес ръцете ми протегнати – прегръщат вместо Тебе.

Днес очите ми усмихнати – през тях гледаш Ти.

Днес стъпките ми оставят следи, защото следват думите Ти.

Поемам дъх и Твоето Дихание изпълва ме.

Нова е всяка сутрин Милостта.

Нова е всяка сутрин.

Милостта на Господа.

Как до вчера дъжд валя и поливаше душите?
Как внезапно после спря, но слънце не изгря? Как така?…
Как в буря се превърна – всеки спомен потопи?
Само Бог и Любовта могат бурята да усмирят.

Как пък вчера с теб вървяхме?…
Как за утре си мечтахме?…
Как пороят потопи Песента…
Там всред бурята се чуват –
много гласове бушуват,
но Един мълчи от обич… Как така?…
Някой ходи по вода и подава ми ръка –
там всред бурята държи ме.
“Утихни” – чувам Гласа и Името Му зова:
“Исусе, помогни ми!

 Ще отмине! Ще се разбият вълните! 
Ще пресъхнат сълзите!
Ще се върне блясъкът в очите
и вятър ще задуха с порив нов!

Думи, казани през вековете.
Думи, изречени от Някой, Който ме познава.
Думи – изпратено с любов Писмо.
Думи, говорещи на мен.

Словото на Бог живот твори.
Море разделя и планини.
От греха ме пази и променя ме –
доверявам Му се.

Словото на Бог живот твори.
дори светът да се руши.
Променя и събира съдби –
днес, както  и преди.

Твойто Слово е св

Няма да пропусна този миг

С Тебе да се срещна, Господи

Ти Си Царят на Мира –

Твоя мир ми дай сега.

И ще чуя сърцето ти,

Ще усетя Дъха Ти –

ше погледна света с Твоите очи…

Чувам сърцето Ти…

Усещам дъха Ти….

Поглеждам света с Твоите очи…

Ти Си Свят, Любов Си Ти.

Надежда и живот.

Величествен и Истtинен.

Спасител мой Си Ти,

Исус.

Пред трона на Исус стоя, –
в поклон пред истинския Бог.
Нарече себе Си Любов,
а мене Негово дете.

Гравиран съм в ръката Му,

Печат съм на сърцето Му,

аз знам, че докато съм там,

живот живея истински.

Помисля ли за Вечноста –
не виждам никаква вина.
Загърбвам всичките лъжи.
И хваля Теб, Ти ме спаси.

Чрез Твойта смърт аз станах жив,
душата ми освободи
Платено беше за греха
И мога да се приближа / 2

Твоята любов е безгранична!

Ти Си толкова великолепен!

Душата ми Те благославя!

Почитам те! Издигам Те! Прославям Те!

Господи.

Думите ми – молитва.

Сърцето ми – олтар 

Твоите думи – жива вода!

Сърцето Ти – мое “у дома”.

Ето завърнах се…
Чакаш Твоето дете.
Как направи Ти така да се прибера –
за мен размести Ти света.

Идвам да Те срещна – идвам отдалеч…
Тихо да приседна – тук в Твоя дом.
Дар дори не нося – само моето сърце,
което знаеш – обича Те!…

Ти ме прегръщаш – колко чуден аромат…
Твоя свят – колко е богат…
Чувствам се обичан. Вкоренен.
Тук в Твоя Дом.

Милостив е Господ!

Царството Му е вечно!

Верен и Истинен. Свят.

Исус, Исус. Господ мой!         

Величая Те…      

Сила дава.

Той изцелява.

Грехове прощава.

Още спасява.

Времето, в което безмирно е сърцето…
Времето, в което сякаш плаче и Небето…
Събужда детска вяра – молитва зашептява в тишина…
И нежен Глас се чува в душата:

“Ти си моят възлюбен син!
В теб е моето благоволение!”

Времето, в което радост има в сърцето…
Времето, в което песен пее и Небето…
Събужда детска вяра – молитва зашептява в тишина…И нежен Глас се чува в душата: ….

Ти намери ме. Път проправи. Завърни.
У дома завърни. Обгърни. Нежно нашепти
с думи святи освети.

И аз ще си спомня цената на жертвата Ти. 
И аз ще си спомня цената на душата ми.

/Твоята жертва дадена за моята душа/

Ти, Който Си невидим и явен!
Ти, Който Си толкова реален!
Стоим Лице във лице.

Ти, Който Си невидим и явен!
Ти, Който Си толкова реален!
Прегръщаш душата ми, 
Господи!

Даде ми Името Си! Ти ме спаси.

Толкова картини, нарисувани за Тебе…
Толкова думи, изказани през вековете…
Твоят образ все някой ми извайва,
но реших да Те намеря – лично да повярвам.

Ела в живота ми, Господи!
Прости ми, моля Те – приеми ме!
Аз нуждая се от Теб!
Животът пулсира, в мене пулсира,
вдъхнат от Теб! /2

Поглеждам напред – пътят дълъг е…
Но Ти по него мина, а Кръстът Ти тежък бе…
На Голготския кръст аз трябваше да бъда,
Но Ти сам избра тази размяна.

Като странник случаен на вратата ми Ти похлопа.
Познах Те, отворих и Те поканих!
И така всеки ден избирам пак с Теб да бъда!
Защото аз зная – Ти ме обичаш!

Вярата е като семенце – навреме посято, навреме полято – богато с очакване.

Надеждата е като стрела – тя дава крила през пусти места. Долита в целта!

Но Любовта е, която тихо ни следва и прави ни поклон.           

Отваря очите, докосва сърцето

 и знаем как и защо.                

Любовта е, която нашепва ни радост и води ни Там,                

където Надежда и Вяра извират и всеки избира сам.

Ти Си Същият, както Си Бил преди –

разделяш морета, пътя проправяш

и с нас Ти вървиш!

Ти Си Същият, както Си Бил преди –

не допускаш зло да се доближи

дори да падат хиляди!

На Кръста победа Ти обяви!

Възкръсна и душата ми Ти възкреси.

Усещам – продължаваш сега –

Ти да водиш, да воюваш, да се молиш

За мен, за моя дом. Дома на Господа.

За Твоя народ…

Да заспи града.
Денят премина, лунна е нощта…
Да отидем на отсрещната страна.
С тебе да се срещнем по пътеката.

В плавен танц следи да оставим
и  мелодия – ей така да си изваем.
В тишината заедно помечтаем –
твоята ръка в моята – хайде да играем!

Ангели без криле, навсякъде –
стъпка по стъпка танцуват с нас.
Ангели с криле, невидими, пазят ни.

Ангелският хор се чу във небесата,
ние му пригласяме от земята!
Миг неповторим, о, миг чудесен –
и всички пеем ангелска песен!

Свят е! Божият Син!
Слава да бъде на Царя любим!

Като мъничко изгубено дете

затичвам се към тебе, Татко!

Напред протягам моите ръце, за да ме вземеш ти на твоите колене!

Ти високо ме вдигни!

Ти ме прегърни!

Ти държиш моята ръка

Татко, пак съм у дома.

Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
В Небето има, виж, безброй звезди – така многобройно e потомството ни!
Аз съм роден за време като това – роден съм в обещаната земя!
Зная къде е мястото ми – там, където издигат Името Ти, Господи!

При Тебе влизам с благодарение!
Пристъпвам в храма с порив на хваление!
Спомням си Милостта!
И пак намирам Радостта!
Защото Ти Си Истината!

Естир – една звезда.
Тя отразява Любовта!
Естир ти заблести!
Там, където трябва – освети!

Нарисувай ми Голямата Картина – 

може и с безцветни бои.

Но, моля Те, вдъхни в мене сила,

както само можеш Ти.

Нарисувай ми Голямата Картина

и всичко ще се оцвети.

Но, моля Те , вдъхни в мене сила,

както само можеш Ти.

 С Твоя поглед отвисоко

в душите виждаш надълбоко.

И напред във времената

знаеш за всеки кое е добре.

Гледам  Голямата Картина – 

в нея всеки е герой.

И дори не всичко да разбирам – 

Твоят поглед става мой.

Аз и някой.
Думи изречени – благослов изпратен.
И прегръдка дадена в изгрев споделен.
Картина нарисувана от приятел…

Песничка изпята с някой в тъжен ден…
Спомням си Милостта Ти, Господи…
По Пътя аз и някой и до нас бе Ти.
Пак изливай Милостта Си, Господи!

Ако аз и някой сме по Пътя,
с нас вървиш и Ти.

Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Когато не достигаше нещо от времето “отпреди”,
Бог чу зова на сърцето и размести времена и съдби…

Говори, говори, Господи – сърцето ми ще Ти се довери!

 Всичко, което става – написано е отпреди….
Всичко, което има да стане – идва да ни промени.
Никой не ще ми отнеме утре, защото е ден сътворен.
Зная в Кого съм повярвал и какво ми принадлежи

Днес събужда се сърцето ми с Твоята любов.

Днес ръцете ми протегнати – прегръщат вместо Тебе.

Днес очите ми усмихнати – през тях гледаш Ти.

Днес стъпките ми оставят следи, защото следват думите Ти.

Поемам дъх и Твоето Дихание изпълва ме.

Нова е всяка сутрин Милостта.

Нова е всяка сутрин.

Милостта на Господа.

Как до вчера дъжд валя и поливаше душите?
Как внезапно после спря, но слънце не изгря? Как така?…
Как в буря се превърна – всеки спомен потопи?
Само Бог и Любовта могат бурята да усмирят.

Как пък вчера с теб вървяхме?…
Как за утре си мечтахме?…
Как пороят потопи Песента…
Там всред бурята се чуват –
много гласове бушуват,
но Един мълчи от обич… Как така?…
Някой ходи по вода и подава ми ръка –
там всред бурята държи ме.
“Утихни” – чувам Гласа и Името Му зова:
“Исусе, помогни ми!

 Ще отмине! Ще се разбият вълните! 
Ще пресъхнат сълзите!
Ще се върне блясъкът в очите
и вятър ще задуха с порив нов!

Думи, казани през вековете.
Думи, изречени от Някой, Който ме познава.
Думи – изпратено с любов Писмо.
Думи, говорещи на мен.

Словото на Бог живот твори.
Море разделя и планини.
От греха ме пази и променя ме –
доверявам Му се.

Словото на Бог живот твори.
дори светът да се руши.
Променя и събира съдби –
днес, както  и преди.

Твойто Слово е св

Няма да пропусна този миг

С Тебе да се срещна, Господи

Ти Си Царят на Мира –

Твоя мир ми дай сега.

И ще чуя сърцето ти,

Ще усетя Дъха Ти –

ше погледна света с Твоите очи…

Чувам сърцето Ти…

Усещам дъха Ти….

Поглеждам света с Твоите очи…

Ти Си Свят, Любов Си Ти.

Надежда и живот.

Величествен и Истtинен.

Спасител мой Си Ти,

Исус.

Пред трона на Исус стоя, –
в поклон пред истинския Бог.
Нарече себе Си Любов,
а мене Негово дете.

Гравиран съм в ръката Му,

Печат съм на сърцето Му,

аз знам, че докато съм там,

живот живея истински.

Помисля ли за Вечноста –
не виждам никаква вина.
Загърбвам всичките лъжи.
И хваля Теб, Ти ме спаси.

Чрез Твойта смърт аз станах жив,
душата ми освободи
Платено беше за греха
И мога да се приближа / 2

Твоята любов е безгранична!

Ти Си толкова великолепен!

Душата ми Те благославя!

Почитам те! Издигам Те! Прославям Те!

Господи.

Думите ми – молитва.

Сърцето ми – олтар 

Твоите думи – жива вода!

Сърцето Ти – мое “у дома”.

Ето завърнах се…
Чакаш Твоето дете.
Как направи Ти така да се прибера –
за мен размести Ти света.

Идвам да Те срещна – идвам отдалеч…
Тихо да приседна – тук в Твоя дом.
Дар дори не нося – само моето сърце,
което знаеш – обича Те!…

Ти ме прегръщаш – колко чуден аромат…
Твоя свят – колко е богат…
Чувствам се обичан. Вкоренен.
Тук в Твоя Дом.

Милостив е Господ!

Царството Му е вечно!

Верен и Истинен. Свят.

Исус, Исус. Господ мой!         

Величая Те…      

Сила дава.

Той изцелява.

Грехове прощава.

Още спасява.

Времето, в което безмирно е сърцето…
Времето, в което сякаш плаче и Небето…
Събужда детска вяра – молитва зашептява в тишина…
И нежен Глас се чува в душата:

“Ти си моят възлюбен син!
В теб е моето благоволение!”

Времето, в което радост има в сърцето…
Времето, в което песен пее и Небето…
Събужда детска вяра – молитва зашептява в тишина…И нежен Глас се чува в душата: ….

Ти намери ме. Път проправи. Завърни.
У дома завърни. Обгърни. Нежно нашепти
с думи святи освети.

И аз ще си спомня цената на жертвата Ти. 
И аз ще си спомня цената на душата ми.

/Твоята жертва дадена за моята душа/

Ти, Който Си невидим и явен!
Ти, Който Си толкова реален!
Стоим Лице във лице.

Ти, Който Си невидим и явен!
Ти, Който Си толкова реален!
Прегръщаш душата ми, 
Господи!

Даде ми Името Си! Ти ме спаси.

Толкова картини, нарисувани за Тебе…
Толкова думи, изказани през вековете…
Твоят образ все някой ми извайва,
но реших да Те намеря – лично да повярвам.

Ела в живота ми, Господи!
Прости ми, моля Те – приеми ме!
Аз нуждая се от Теб!
Животът пулсира, в мене пулсира,
вдъхнат от Теб! /2

Поглеждам напред – пътят дълъг е…
Но Ти по него мина, а Кръстът Ти тежък бе…
На Голготския кръст аз трябваше да бъда,
Но Ти сам избра тази размяна.

Като странник случаен на вратата ми Ти похлопа.
Познах Те, отворих и Те поканих!
И така всеки ден избирам пак с Теб да бъда!
Защото аз зная – Ти ме обичаш!

Вярата е като семенце – навреме посято, навреме полято – богато с очакване.

Надеждата е като стрела – тя дава крила през пусти места. Долита в целта!

Но Любовта е, която тихо ни следва и прави ни поклон.           

Отваря очите, докосва сърцето

 и знаем как и защо.                

Любовта е, която нашепва ни радост и води ни Там,                

където Надежда и Вяра извират и всеки избира сам.

Ти Си Същият, както Си Бил преди –

разделяш морета, пътя проправяш

и с нас Ти вървиш!

Ти Си Същият, както Си Бил преди –

не допускаш зло да се доближи

дори да падат хиляди!

На Кръста победа Ти обяви!

Възкръсна и душата ми Ти възкреси.

Усещам – продължаваш сега –

Ти да водиш, да воюваш, да се молиш

За мен, за моя дом. Дома на Господа.

За Твоя народ…

Да заспи града.
Денят премина, лунна е нощта…
Да отидем на отсрещната страна.
С тебе да се срещнем по пътеката.

В плавен танц следи да оставим
и  мелодия – ей така да си изваем.
В тишината заедно помечтаем –
твоята ръка в моята – хайде да играем!

Ангели без криле, навсякъде –
стъпка по стъпка танцуват с нас.
Ангели с криле, невидими, пазят ни.

Ангелският хор се чу във небесата,
ние му пригласяме от земята!
Миг неповторим, о, миг чудесен –
и всички пеем ангелска песен!

Свят е! Божият Син!
Слава да бъде на Царя любим!